Приказки за 1 март – Баба Марта

март 1, 2021

Първи Март е много специален български празник, който въздейства и затопля душите ни след студените зимни месеци. Той е много интересен за децата, които нямат търпение да се накичат с възможно най-много мартеници и после да се надпреварват с другарчетата си: „Кой има най-много мартеници по себе си?“.

Представяме ви няколко невероятни приказки за Баба Марта и обичаите покрай празника, с които да заинтригувате детското въображение и интерес към родните традиции и празници. Насладете се!

баба марта приказки

История за Пижо и Пенда

В стари времена в Родопите живеело бедно и работливо семейство, но с голяма мъка – не можели да имат деца. Веднъж в дома им се отбила старица, която казала на жената, че може да им помогне да имат деца, при това близнаци. За целта старицата дала една торба на жената и заръчала да я сложи под леглото. 
Но старицата поставила условие – близнаците трябвало да бъдат наречени Пижо и Пенда, и когато Пенда навърши 16 години старицата да я отведе със себе си. Жената толкова се зарадвала, че ще може да има деца, че не чула условието. 

Семейството изпълнило заръката и в една мартенска утрин им се родили най-прекрасните деца – руменото момче кръстили Пижо, а бялото момиче Пенда. Времето минавало неусетно, децата растяли и хубавеели с всеки изминал ден. Ден преди да станат на 16  Пижо подарил на сестра си гердан със синьо мънисто. 

Но дошъл 16-ят им рожден ден и старицата се появила да си вземе своето. Майката се опитала да спаси дъщеря си, но старицата я превърнала във вишнево дърво. След което взела живота и на Пенда, и си тръгнала с него. Пижо се втурнал след нея с молба да върне живота поне на сестра му. Старицата не спирала, но и Пижо не се отказвал. Накрая склонила пред силната обич на момчето и му казала, че ще направи така да са винаги заедно, но той ще трябва да заплати с кръвта си. 

Пижо се върнал в къщи, целунал сестра си за последно, положил я под вишневото дърво и я прегърнал силно в сетния си дъх. В този миг на покрива на къщата им се появили два щъркела, а когато бащата се върнал заварил цъфнало вишневото дърво с преплетени в клоните му бял и червен конец – останалите завинаги заедно Пижо и Пенда.

Баба Марта – Ран Босилек

(Народна приказка)

Имало един сиромах човечец. Той работел, трудил се, ала все си бил сиромах.

Срещнала го веднаж Баба Марта. Попитала го:

— Защо си опасал тоя червен пояс, човече!

— Защото нямам други. Ала и да имах, пак тоя щях да опаша. На първия ден на Баба Марта червено се носи. Баба Марта червено обича. И на децата връзват червени мартенички през нейния месец. Тя и на мене болно детенце оздрави, та я почитам като светица. Всяка година, щом пристигне, службица й служа — за здраве.

— Жив и здрав да си, човече. И челядта ти да е жива и здрава. Аз съм Баба Марта. Загдето така ме почиташ, с голямо богатство ще те сдобия. Ала ще ме слушаш.

— Ще те слушам, как няма да те слушам — рекъл човекът.

Тогава Марта му казала:

— Като дойде лято, събирай бодили по полето. Цяло лято това да ти е работата. Когато дойде моят месец, аз ще дам такъв дебел сняг и такъв студ, та ще почне добитъкът да мре от глад. Ще дойде при тебе търговец с много овце. Ще ти дава за бодилите много пари, да си храни с тях овцете. Не му ги давай за пари. Спазари се да му храниш стадото. Половината да е за тебе, половината за него.

Послушал сиромахът. Като настанало лято, почнал да бере бодили по полето. Брал, брал, та не се знае що чудо набрал. Гледали го селяните, като бере бодили, що не са за нищо потребни, и му се смеели.

Кога дошли дните на Марта, като ударил дебел сняг, като свил силен студ: сняг, студ, та храната се привършила и добитъкът почнал да мре от глад.

Дошел богатият търговец при сиромаха, казал му:

— Научих, че си имал събрани бодили. Кажи колко пари искаш за тях, та да си храня с бодили овцете. Не можах никъде да намеря сено да си купя.

— Не продавам бодилите — отговорил бедният селянин. — Ако щеш, дай да ти храня овцете. Като се подобри времето, да ги делиме наполовина.

Нямало що, съгласил се търговецът.

Човекът похранил някое време стадото с бодили, па като се усмихнала Баба Марта, като грейнало едно слънце, за три дни се стопил снегът. Стадото почнало да пасе трева и търговецът и човекът разделили овцете на половина.

Така човекът се сдобил с много овце и станал прочут богаташ. Като видял това късметът му, зачудил се и рекъл: „Гледай ти! Аз не помагам на моя господар, а той откъде ли е спечелил толкова многобройно стадо? Чакай, той го е придобил без мене, ала аз ще доведа сипаницата, та овца да няма остане!“

Късметът отишел за сипаницата, а Баба Марта се явила на човека и му рекла:

— Късметът ти завидя, че си спечелил толкова овце без него, та отиде да доведе сипаницата да ги затрие. Но ти смени овцете с говеда.

Човекът разменил овцете с говеда.

Късметът довел сипаницата, но какво да види? Овце оставил говеда намерил. Отишел тогава да доведе болестта, която мори говедата.

Марта пак се явила на човека и му казала:

— Късметът ти отиде да доведе болестта, що мори говедата. Затова смени ги с коне.

И той сменил всички говеда с коне.

Дошел късметът и довел болестта. Гледа — говедата станали коне. Пак си рекъл: „Каква е тая работа? Първо ходих за сипаницата — оставих овце, намерих говеда; после ходих за болестта, що мори говедата — оставих говеда, намирам коне! Чакай да доведа сега шугата за конете.“

Баба Марта пак казала на човека, та той разменил конете за едно голямо лозе.

Късметът довел шугата, но гледа — конете станали на лозе! Тогава той си рекъл: „Чакай да се престоря утре на заек. Като дойде моят господар да порязва лозето, аз ще се блъсна в нозете му, той ще махне с косера да ме удари, ще посече нозете си и ще остане недъгав.“

Баба Марта чула това, пак дошла до човека и му рекла:

— Късметът ти се е заканил утре, като идеш да режеш лозето, да се преправи на заек. Ще се втикне в нозете ти да махнеш с косера, та да си пресечеш нозете. Но ти, щом видиш заека, че тича, разгърни един чувал между нозете си, та да влезе късметът в чувала. После го натупай хубавичко, да му дойде умът в главата.

На утрото човекът отишел да пореже лозето. Поминало се малко, току се дигнало глъч: „Я, заек! Заек!“ Човекът хвърлил косера и разтворил между краката си един чувал. Заекът, като търчал, току залетял към човека и се бухнах в чувала.

Човекът го завързал, па го понатупал хубавичко. А късметът се обадил: „Удряй, човече! Пада ми се. Който лошо прави, лошото и него няма да забрави!“

Като го чул така да говори, човекът го пуснал да излезе. Късметът се усмихнал и рекъл:

— Отсега нататък ще работя повече и от тебе да станеш още по-богат.

Чула го Баба Марта, засмяла се. Пекнало мартенско слънце, човекът порязал лозето и се върнал весел и доволен в къщи.

Край

Приказка за баба Марта

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо – топло й напомнил старецът. – Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ и да носи само добрини на хората.

В духа на месец Март – „Честита Баба Марта!“, пожелаваме ви да сте румени и засмени и все така да обичате и почитате българските празници!

Коментари

Подобни публикации

Цветница – имена на цветя

Цветница – имена на цветя

Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. На този ден всички хора с имена на цветя или свързани с цветя празнуват своя имен ден. Ако се чудите дали детето ви има имен ден на Цветница или...

7 неща, които никога не трябва да казвате на детето си

7 неща, които никога не трябва да казвате на детето си

Да бъдеш родител изисква отговорност дори когато става въпрос за подбора на думи използвани пред детето. Неумишлено изречените фрази могат да променят мирогледа на детето или да го накарат да развие грешна представа за някои неща. 1. Трябва да слушаш възрастните!...

Детето според зодиакалния му знак

Детето според зодиакалния му знак

Разберете каква е личността на вашето бебе според звездите. ОВЕН (21 март - 20 април) Детето Овен подхожда към живота с изключителна енергия и бързина, импулсивност и смелост. Дейността е всичко - то е с главата напред във всичко, понякога съвсем буквално. Страстно и...